12 мар. 2006 г., 11:21

ПОЕЗИЯ СЪМ АЗ, ДУШАТА МИ Е СТИХ...

2.1K 0 20

                Душата ми е стих


Изпиваш ме със поглед всяка вечер в полумрак,
но жаждата ти пак остава ненапита,
и вкусваш ме тъй гладно като къшей хляб,
но пак душата ти крещи, че не е сита...

Гори те да ме имаш мигновено, без остатък,
с очите си - огньове - да ме палиш,
наяве да съм твоя, не в съня ти кратък
и с плам да ме целуваш, без да ме пожалиш...

Изпиваш ме с очите си ти всяка вечер в полумрак,
впил жаден поглед в словото ми - стон и вик,
и вкусваш ме тъй гладно като къшей хляб,
поезия съм аз, душата ми е стих...


11.03.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...