Душата ми е стих
Изпиваш ме със поглед всяка вечер в полумрак,
но жаждата ти пак остава ненапита,
и вкусваш ме тъй гладно като къшей хляб,
но пак душата ти крещи, че не е сита...
Гори те да ме имаш мигновено, без остатък,
с очите си - огньове - да ме палиш,
наяве да съм твоя, не в съня ти кратък
и с плам да ме целуваш, без да ме пожалиш...
Изпиваш ме с очите си ти всяка вечер в полумрак,
впил жаден поглед в словото ми - стон и вик,
и вкусваш ме тъй гладно като къшей хляб, ...