Сред тълпа от хора

очите ми пак търсят твоите.

И ето как отново замечтаният

ти поглед се среща с моите.

Макар изпълнен с безмълвност,

чувам всичко, което той ми казва. 

И съмнение в думите му сладки,

сърцето ми като стрела прорязва.

А дали точно моите очи

те правят така блед, 

или като всички други и те

са безразлични за теб?

Дали се мъчи да ми каже нещо

твоят поглед уморен,

или просто по случайност

е насочен пак към мен?