Едни очи проблясват в тъмнината,

мъжки парфюм по устните горчи.

Ръцете ми потрепват тъй неволно,

а в него отразяват се безброй звезди.

На малки глътчици допивам си кафето,

паля си цигара, после стават две и три.

Син поглед, гледам плахо в полумрака

и сърцето ми не спира да трепти.

„Да усетя топлината на онези устни“ –

единствената мисъл дето в мен кънти.

Уж близък е, а толкова далечен...

Всичко е мен говори, а устата ми мълчи.