10 февр. 2005 г., 20:00

Поглед вътре в теб 

  Поэзия
1181 0 2

Аз дълго се борих с това ,
опитвайки се само с обич да те накарам
да повярваш в безусловното на душата ми.
Но ето ти отново изтръгваш гневно
всяка добра мисъл за теб ,
убеждаваш ме, че си лош и жесток
и че няма живо същество на този свят ,
което да те обича искрено ...
Ти искаш да си сам - блъскаш ме встрани
от твоя свят, не ми позволяваш да се върна;
раняваш ме с грубостта, която прикрива слабостта с жестокост ,
страхът - с гняв ...
Но аз съм виждала истинското ти лице.
Неведнъж.
И всеки път съзирах една невъобразимо богата душа,
виждах я и нещо ме стискаше за гърлото , силно - като стоманен юмрук
и в този миг можех да умра от щастие
че имам възможността да се докосна
до нещо вълшебно и все пак човешко.
Да, аз можех да умра от щастие ...
Но преди да успея плахо да протегна ръка,
за да докосна и уловя поне една частица от тази душевност ,
ти отново помрачаваш деня ми ,
затваряйки с трясък отворената за миг пролука към себе си.
Дръпвах се като опарена,
заричах се никога да не се върна
и през повечето време успявах !
Но има нощи като тази
когато потънала в гъстия мрак на града
аз съм толкова близо до теб ,
колкото никога не съм била ...
А ти си заспал и приличаш на дете
което неспокойно се мята в кошмари.
Докосвам лицето ти -
обичам те
защото си същият като мен , там вътре
където, зная, няма да допуснеш
никога никого ...

Посвещение - На моят най-добър приятел , който никога няма да разбере че това е посветено на него ...

© Тя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Съзнанието ми - горчи ...
    ...така започвах преди време да градя произведенията си По-късно открих че горчивината е тясно свързана с нуждата да се изразявам по някакъв начин. Мисля ... че нямам весели произведения . Само такива , в които накрая съм успяла да спася надеждата поне с една дума. Все пак е нещо ...
  • Браво. Харесва ми много. Красиво е, искрено е и от него малко боли, което всъщност го прави поезия. Понякога музата може просто да те погали, а понякога може силно да се забие в сърцето ти и капка по капка това ранено сърце пада върху листите с хартия, но никога не пада напразно. Аз вярвам, че талантът си има причина, но хилядите причини не те правят талант.
    Въпросът ми кам автора е защо е така тъжен, когато пише? /ако въобще има отговор на този въпрос /
Предложения
: ??:??