Погледай ме...
Боиш се да потъваш във моите очи?
Погледай още миг, а после вечност...
Потъвай до безкрая, додето проличи -
очите ми са твоята потребност.
Умирай и се раждай във моите ръце
със устните споделяй ми, целувай.
Сънувайки заспивай с мечтаещо лице,
със мисли ме завивай... и жадувай.
Събуждай се със спомен, по-млад и от дъжда,
приспивал нощем двама ненаситни.
Погледай ме... Ухаят мечтите на ръжда.
Телата се желаят първобитно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Все права защищены
