10 мая 2008 г., 09:44  

Стената

1.2K 0 23

Уж владеем думи да избираме
имаме нормални сетива,
а защо така не се разбираме?
(Кой ще отговори на това?)

Някъде дълбоко е причината.
Между нас - невидима стена.
Няма как през нея да преминем,
без да стъпим в някаква вина.

И защо ли толкова години
мъчим се стената да рушим?
По-добре да бяхме се разминали,
вместо в този огън да горим.
 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Подкрепата на този стих ме радва повече от всякога.
    С благодарност ви прегръщам, приятели!
  • нямам коментар-обикновено на най -добрите стихове загубвам думите...
    а може би ти си ги казала вместо мен...
  • Искреност и прямота, това е "гръбнакът" на една взаимност в чувствата! А влюбеният обикновено е с розови очила! Поздравления!
  • Много красиво!!!
  • погледнах....
    и ми хареса!!!
    поздрави от вълчо!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...