10.05.2008 г., 9:44  

Стената

1.2K 0 23

Уж владеем думи да избираме
имаме нормални сетива,
а защо така не се разбираме?
(Кой ще отговори на това?)

Някъде дълбоко е причината.
Между нас - невидима стена.
Няма как през нея да преминем,
без да стъпим в някаква вина.

И защо ли толкова години
мъчим се стената да рушим?
По-добре да бяхме се разминали,
вместо в този огън да горим.
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Подкрепата на този стих ме радва повече от всякога.
    С благодарност ви прегръщам, приятели!
  • нямам коментар-обикновено на най -добрите стихове загубвам думите...
    а може би ти си ги казала вместо мен...
  • Искреност и прямота, това е "гръбнакът" на една взаимност в чувствата! А влюбеният обикновено е с розови очила! Поздравления!
  • Много красиво!!!
  • погледнах....
    и ми хареса!!!
    поздрави от вълчо!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...