12 мар. 2007 г., 22:22

Поглъщам с радост слънцето 

  Поэзия
642 0 18

Понякога е вярно, че  съм влюбена
във утрото, в лъчите, и в звездите.
Веднъж се случих на разсъмване.
Ала удавих се в пороя на сълзите...
    
    Но пак се радвам със очи от злато
    на утрините свежи и щастливи.
    И на чужди влюбвания се усмихвам,
    нали да бъдеш влюбен е красиво!

Поглъщам с радост  слънцето,
по матовата ми кожа то рисува мен...
Господи, понякога това ми стига
да чувствам по лицето слънчевият ден.
   
    Как топло ме целува и как ме гали,
    притварям своите клепачи в свян,
    достигнало дъха на моите вдъхновения,
    докосва слънцето със длани моят блян...

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??