Поглъщам с радост слънцето
Понякога е вярно, че съм влюбена
във утрото, в лъчите, и в звездите.
Веднъж се случих на разсъмване.
Ала удавих се в пороя на сълзите...
Но пак се радвам със очи от злато
на утрините свежи и щастливи.
И на чужди влюбвания се усмихвам,
нали да бъдеш влюбен е красиво!
Поглъщам с радост слънцето,
по матовата ми кожа то рисува мен...
Господи, понякога това ми стига
да чувствам по лицето слънчевият ден.
Как топло ме целува и как ме гали,
притварям своите клепачи в свян,
достигнало дъха на моите вдъхновения,
докосва слънцето със длани моят блян...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
