8 нояб. 2014 г., 00:39  

Поисках да съм като ярко слънце

874 0 5

Поисках да политна, като птица,

да се рея в небосклона. Но вятъра

понесе ме надолу, като лист

увяхнал, щом отрязаха крилата.

 

Поисках да съм пъстро цвете,

да разцъфвам с пъпки многократно.

Но откъснаха живота ми от корен

и смъртта започна да настъпва бавно.

 

Поисках да съм като ярко слънце,

да стигна и разпръсна всяка сянка.

Ала лъчите отразиха се в душите -лед,

които в себе си любов не носят.

 

Но слънце няма как да се погуби.

На бумеранг с лъчите си играе.

То връща ги обратно в ледовете

и с търпение опитва да ги сгрее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички за хубавите думи! Усмихнахте деня ми.
    Пожелавам и на вас, слънчеви и усмихнати дни!
  • Криле на птици
    сред синева,
    снежен вятър
    гони есенни листа.

    Високо горе
    облаци цъфтят
    и гонят сенките
    на мрачно минало.

    Златни сънища.
    ,цветни милувки
    от слънце изпратени...


    Поздрав,Христина!От сърце ти желая хубав ден,далеч от ледовете!
  • Ледовете се обречени, Христина! Считай, че са вече победени!
  • Интересно и силно стихотворение!
    Поздрав, Христина!
  • Оригинално и силно стихотворение с ефектен финал:

    "Но слънце няма как да се погуби.
    На бумеранг с лъчите си играе.
    То връща ги обратно в ледовете
    и с търпение опитва да ги сгрее."

    Поздравление, Христина!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...