Поисках да съм като ярко слънце
Поисках да политна, като птица,
да се рея в небосклона. Но вятъра
понесе ме надолу, като лист
увяхнал, щом отрязаха крилата.
Поисках да съм пъстро цвете,
да разцъфвам с пъпки многократно.
Но откъснаха живота ми от корен
и смъртта започна да настъпва бавно.
Поисках да съм като ярко слънце,
да стигна и разпръсна всяка сянка.
Ала лъчите отразиха се в душите -лед,
които в себе си любов не носят.
Но слънце няма как да се погуби.
На бумеранг с лъчите си играе.
То връща ги обратно в ледовете
и с търпение опитва да ги сгрее.
© Христина All rights reserved.
