9 янв. 2009 г., 12:21

Пожелайте си...

1.1K 0 5
 

Пожелайте си...

 

Пожелах си... И духнах годината,

като свещ се разтече зад мен.

А във восък, от спомен преминал,

се роди чисто нов януарския ден.

 

За околните нека изметен е

двор, обрасъл в спокойния мъх...

И мечти от доволства оплетени,

нека спират от щастие вашият дъх.

 

За охолство и къща  със него...

За разпукнати пъпки цветя...

За усилия с крайни победи...

И за много, много деца...

 

Пожелах си... И вие духнете

остарялата  ваша година.

Утре нови сили ще съберете

и в своите мечти ще преминете.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да бъде!
  • Пожелах си!
    Благодаря ти!
  • Много хубаво пожелание


  • Пожелах си... И духнах годината,
    като свещ се разтече зад мен.

    така ... "духваш " годината - автоматично се сещам аз като читател че тя е свещ ...

    и следващият стих - "като свещ се разтече зад мен."... разбираш ли ме ?




    За охолство и къща със него...
    За разпукнати пъпки цветя...
    За усилия с крайни победи...
    И за много, много деца...

    това ме зарадва ....


    но "духването на годината" ... което е чарът на стиха ... не ми хареса особено ...



  • Благодаря за красивите пожелания! И аз ти ги пожелавам искрено! С много победи!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...