Пожелайте си...
Пожелах си... И духнах годината,
като свещ се разтече зад мен.
А във восък, от спомен преминал,
се роди чисто нов януарския ден.
За околните нека изметен е
двор, обрасъл в спокойния мъх...
И мечти от доволства оплетени,
нека спират от щастие вашият дъх.
За охолство и къща със него...
За разпукнати пъпки цветя...
За усилия с крайни победи...
И за много, много деца...
Пожелах си... И вие духнете
остарялата ваша година.
Утре нови сили ще съберете
и в своите мечти ще преминете.
© Ниела Вон Всички права запазени