22 февр. 2006 г., 23:06

Пожелание за Светлина на Децата

1.1K 0 0


              

Мили деца,
творете със сърцата си!

Отворете и
излейте енергията от душите си...

Забравете всичко земно, пошло,
погледнете белия лист и помечтайте...

Пишете и не мислете,
оставете  потока от слова да се излива.

Забравете кои сте,
къде сте, какво сте... просто пишете.

Пишете без да мислите,
просто рисувайте знаците и буквите.

Оставете да твори душата ви,
оставете да говорят чувствата...

Не мислете за правила и пунктуации,
изпишете белия лист,

А после се наслаждавайте,
докоснали първичното и се познайте...

Радвайте се на преживяното,
не бързайте да го повторите.

Усмихвайте се на зората,
колкото можете по-често.

Изпращайте залеза
с надеждата за утрешния ден.

Творете живота си като мечта,
като надежда, като картина...

Стрелите на слабите не връщайте,
помолете се за тях искрено.


Когато седнете отново пред белите страници,
забравете всичко отново.


И творете със чисто съзнание,
с радост и без терзание...


Мили деца,

ако сте пораснали и се чувствате стари,
потърсете детето във себе си,


Взаимната радост от срещата запомнете
и никога не я забравяйте!


И нека Светлината да озарява Пътя ви...
Вечно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Коев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...