Мили деца,
творете със сърцата си!

Отворете и
излейте енергията от душите си...

Забравете всичко земно, пошло,
погледнете белия лист и помечтайте...

Пишете и не мислете,
оставете  потока от слова да се излива.

Забравете кои сте,
къде сте, какво сте... просто пишете.

Пишете без да мислите,
просто рисувайте знаците и буквите.

Оставете да твори душата ви,
оставете да говорят чувствата...

Не мислете за правила и пунктуации,
изпишете белия лист,

А после се наслаждавайте,
докоснали първичното и се познайте...

Радвайте се на преживяното,
не бързайте да го повторите.

Усмихвайте се на зората,
колкото можете по-често.

Изпращайте залеза
с надеждата за утрешния ден.

Творете живота си като мечта,
като надежда, като картина...

Стрелите на слабите не връщайте,
помолете се за тях искрено.

Когато седнете отново пред белите страници,
забравете всичко отново.

И творете със чисто съзнание,
с радост и без терзание...

Мили деца,
ако сте пораснали и се чувствате стари,
потърсете детето във себе си,

Взаимната радост от срещата запомнете
и никога не я забравяйте!

И нека Светлината да озарява Пътя ви...
Вечно!