22.02.2006 г., 23:06

Пожелание за Светлина на Децата

1.1K 0 0


              

Мили деца,
творете със сърцата си!

Отворете и
излейте енергията от душите си...

Забравете всичко земно, пошло,
погледнете белия лист и помечтайте...

Пишете и не мислете,
оставете  потока от слова да се излива.

Забравете кои сте,
къде сте, какво сте... просто пишете.

Пишете без да мислите,
просто рисувайте знаците и буквите.

Оставете да твори душата ви,
оставете да говорят чувствата...

Не мислете за правила и пунктуации,
изпишете белия лист,

А после се наслаждавайте,
докоснали първичното и се познайте...

Радвайте се на преживяното,
не бързайте да го повторите.

Усмихвайте се на зората,
колкото можете по-често.

Изпращайте залеза
с надеждата за утрешния ден.

Творете живота си като мечта,
като надежда, като картина...

Стрелите на слабите не връщайте,
помолете се за тях искрено.


Когато седнете отново пред белите страници,
забравете всичко отново.


И творете със чисто съзнание,
с радост и без терзание...


Мили деца,

ако сте пораснали и се чувствате стари,
потърсете детето във себе си,


Взаимната радост от срещата запомнете
и никога не я забравяйте!


И нека Светлината да озарява Пътя ви...
Вечно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Коев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...