27 мар. 2016 г., 17:01

Пожелавам си

731 0 7

Вървиме пак през прелеза на утрешния ден,

по релсите сред цъфналите макове.

Глухарчета прелитат между теб и мен

и гоним преминаващите влакове.

 

Изгубваме се в залеза на миналите дни,

а чайките провикват се високо.

Завинаги оставаме да скитаме сами -

две мигащи светулки без посока.

 

Сивата мъгла се спуска над града.

Светлинки се давят във морето.

Бягаме по пясъка до края на нощта.

Над нас валят звездите от небето.

 

А времето безжалостно не спира да лети.

Протягам се, но все не те достигам.

Поглеждам към небето, затваряйки очи

и тихо пожелавам да те имам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...