30 янв. 2008 г., 07:55

Показалец

745 0 9
Един показалец не ни оставя на мира...
Чудак обикновен...
Минава късоглед...
Живее заради емоциите, не спира...
Ех, да пийнем по едно...
Ех, много зло, малко добро...
И е низ от случайности, печали, скърби...
Съдбовни произволи...
На спящи милиони...
И е бреме на горест и смях, живителни сЪлзи...
Дъждовно ромолене...
Надеждно искреене...
Отекват последните заповеди на Бога...
По птици от морето...
Като закачени в небето...
И преди звездите да угаснат, далеко в Чертога...
На мира не ни оставя...
Един показалец, замислен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...