Jan 30, 2008, 7:55 AM

Показалец 

  Poetry » Phylosophy
561 0 9
Един показалец не ни оставя на мира...
Чудак обикновен...
Минава късоглед...
Живее заради емоциите, не спира...
Ех, да пийнем по едно...
Ех, много зло, малко добро...
И е низ от случайности, печали, скърби...
Съдбовни произволи...
На спящи милиони...
И е бреме на горест и смях, живителни сЪлзи...
Дъждовно ромолене...
Надеждно искреене...
Отекват последните заповеди на Бога...
По птици от морето...
Като закачени в небето...
И преди звездите да угаснат, далеко в Чертога...
На мира не ни оставя...
Един показалец, замислен...

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??