Показна тайна
Луната в облачни одежди
скрила последните надежди.
правдиво ли към всичко беше?
Вярата в безсилие звучеше.
Доверието скършен клон
пред Човека - дълбок поклон.
Радост отречена! Коварство!
За него няма лекарство.
Преплетено красиво в грозно
живот живян тревожно.
Човек без чисто сърце
протяга нечестиви ръце.
Приятелство спряло на кръстопът.
Посоки към неизвестен път.
Обич безмерна и трайна
забулена в показна тайна.
Ех, дали любов ще има
или прилегна вечна зима?
И в света чудесен и красив
ще има радости и миг щастлив!...
© Йонка Янкова Все права защищены