Jul 1, 2015, 8:56 PM

Показна тайна

  Poetry » Civic
517 0 5

                                                           Показна тайна

 

 

Луната в облачни одежди

скрила последните надежди.

правдиво ли към всичко беше?

Вярата в безсилие звучеше.

 

Доверието скършен клон

пред Човека - дълбок поклон.

Радост отречена! Коварство!

За него няма лекарство.

 

Преплетено красиво в грозно

живот живян  тревожно.

Човек без чисто сърце

протяга нечестиви ръце.

 

Приятелство спряло на кръстопът.

Посоки към неизвестен  път.

Обич безмерна и трайна

забулена в показна тайна.

 

Ех, дали любов ще има

или прилегна вечна зима?

И в света чудесен и красив

ще има радости и миг щастлив!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Евелина за коментара
  • Всяка тайна рано или късно излиза на яве...!!!
    "Преплетено красиво в грозно
    живот живян тревожно.
    Човек без чисто сърце
    протяга нечестиви ръце."
  • Благодаря ви приятелки.Лек ден и успешен.
  • Със Стойна!Харесах!
  • "Приятелство спряло на кръстопът.
    Посоки към неизвестен път.
    Обич безмерна и трайна
    забулена в показна тайна."
    Поздрав и спокойна вечер, Йонче!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...