Поклон!...
Не ми е нужна
свободата ми!
Когато са изпити
силите от пътя,
под прашен въздух
... криволичещ.
И преструвките
не значат минало,
може би, защото...
винаги
сънувах истини.
Не проклинай
скитника на пътя!
Че кучето, заключено
в себе си, скимтеше
под качулката на...
прашен въздух,
че смъртта му
с престорената...
тягост дойде,
когато най-силно...
валеше.
И се посипа,
като дъжд в съня...
на скитника.
...
И косите ми тежат
най-истински,
за да сведа глава -
Поклон пред
всичките... клети
скитници, които
бяха... и минаха
през душата ми.
И те със сведен
поглед... под
качулките, но със
заробваща мисъл,
скована в...
прашен лед,
а кучето по пътеките
криволичеше и
най-жално скимтеше,
че го помолих:
Намери свободата ми!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослава Грозданова Все права защищены
