Завръщам се от друми изнурен
по пътят запустял и каменист,
а слънцето преваля в летен ден,
в тревите тънко свири кларнетист…
…едно скорче самотно ме подканя
в полята тучни кротко да отбия
снагата си ....под сянка да отбраня,
от летен зной и мор да се прикрия!
От свежест на дъбравата да вдъхам,
от ромона на ручей… да отпия,
със полета на птичето да пърхам
и с клонки на леса …да се завия!
В нощта ми вятър тихо да зашепне
за спомени от свидната ми младост
и струна във сърцето да потрепне,
покой открих сред тази земна радост!
29.09.2016 г.
© Владислав Недялков Все права защищены