Покой
1K
0
1
Дъхът ти е близо до мене,
заспиваш за миг...
след това -
необятно поглеждаш без време,
без теб, без мен... ни следа.
"Какво ли си мислиш?"-
се питам.
"Къде ли витае ума?"
Когато примигнеш - заспивам
в друг свят... друга земя...
И как да разкажа за нея?
Мечтата - реалност до теб.
Таз реалност е кратка идея
и е само за днес, за сега...
Заспиваш... отново заспиваш...
Аз се будя, не мога така,
да оставя без да преливаш
твоите устни във моите... елааа!
Непокорно сърцето ми стене
и тупти в лековита ръка,
която, заспивайки, мила,
ти "забрави" на моята гърда...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кати Все права защищены
