Дъхът ти е близо до мене,

заспиваш за миг...

след това -

необятно поглеждаш без време,

без теб, без мен... ни следа.

"Какво ли си мислиш?"-

се питам.

"Къде ли витае ума?"

Когато примигнеш - заспивам

в друг свят... друга земя...

И как да разкажа за нея?

Мечтата - реалност до теб.

Таз реалност е кратка идея

и е само за днес, за сега...

Заспиваш... отново заспиваш...

Аз се будя, не мога така,

да оставя без да преливаш

твоите устни във моите... елааа!

Непокорно сърцето ми стене

и тупти в лековита ръка,

която, заспивайки, мила,

ти "забрави" на моята гърда...