17 сент. 2007 г., 11:19

Покорство и любов

Поэзия

785 0 1

Ето ме, дойдох при теб, покорна, тиха,
кротка, без дъх да те обичам.
А душата ми на птица заприлича.
Ето ме, дойдох, до смърт от теб ранена,
с желание и страст силно запленена.
Готова на покорство, мир и тишина.

Кротко си мълча и те обичам,
готова съм, за теб, на всичко.
С покорството си те закичвам.
Ето ме, дойдох при теб, покорна -
такава тиха, кротка, без край
да те обичам,
с желание до гроб ти се обричам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬