15 янв. 2013 г., 13:53

Полет 

  Поэзия
355 0 1


 

 

 

Летя, разперила ръце широко,

чаровно въздухът ме гали.

Далече съм от всичко, нависоко,

а Слънцето лъчи от мене пали.

 

Искри просветват, аз съм нажежена.

Звезди разпръскват своя блясък.

Луната гледа – сякаш изумена,

към утрото поема път нататък.

© Вили Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??