Летя, разперила ръце широко,
чаровно въздухът ме гали.
Далече съм от всичко, нависоко,
а Слънцето лъчи от мене пали.
Искри просветват, аз съм нажежена.
Звезди разпръскват своя блясък.
Луната гледа – сякаш изумена,
към утрото поема път нататък.
© Вили Димитрова Все права защищены