15.01.2013 г., 13:53 ч.

Полет 

  Поезия
379 0 1


 

 

 

Летя, разперила ръце широко,

чаровно въздухът ме гали.

Далече съм от всичко, нависоко,

а Слънцето лъчи от мене пали.

 

Искри просветват, аз съм нажежена.

Звезди разпръскват своя блясък.

Луната гледа – сякаш изумена,

към утрото поема път нататък.

© Вили Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??