Полет
882
0
2
Има ли граница, която край на пътя да слага?
Изгубил смисъла, просякът на какво да залага?
Едно дъждовно реге без край,
една душа, загубила надеждата за своя Рай.
Бурените не са това, което спира,
макар птицата да е сама, когато умира.
Не бие ли силно сърцето,
крилете не ще стигнат небето.
А то, притъмняло от стихия зла,
сякаш тъгува за онази последна сълза,
за очите детски, които тлеят,
ръцете, които за прегръдка милеят.
Не го боли онзи, който забравя да дава!
Извисен над своята агония славеят пак запява,
с трън забит в сърцето безпощадно,
жадното за живот телце става хладно!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кати Петкова Все права защищены
