firegolem (Ян Тра)
57 83
1 окт. 2008 г., 13:46

Полетът на душата... 

  Поэзия
1179 0 5
Препускам през полета
Елисейски.
Философии не търся,
житейски.
От никого, нищо!
Защо ли?
А и да искам,
какво ли ?
Към края достигам си
вече,
съдбовно обвързан,
обречен.
Пропадам във бездна
безкрайна
и дълго летя, но накъде?
Незнайно.

Край мен души човешки
изпълнени със грешки
заклещени са,
между ада те и рая.
И там в небитието,
просто си блуждаят.
Красноречив съм!
Да! Винаги!
Описвам всичко
подробно,
ала това кое чувствам,
е като нищо подобно.
Като усет,
за нещо задгробно,
за нещо безкрайно,
и трайно.
Лъкатуши душата, моя
без много да страда.
Но се надявам да лети към рая,
а не към ада...


© Ян Тра Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??