Поличби
Когато видя, че отрязан дънер,
изсъхнал вече и отвътре кух,
от който даже огънят се е отвърнал,
разлисти се - разбирам, че си тук.
Когато се разсипе кехлибарът,
със галещ бледите ми скули звук,
от купола, среднощноавгустовски, ярък,
по огъня му чувствам, че си тук.
Когато чуя как планинско ехо
открадва изпод взора строг на бука
дъха на ручейния смях и флейти,
та закънтят в душата ми - си тука.
Когато слънцето ми мине пътя,
на грапавия чер асфалт напук
простре пред мен дъги от цвят напъпил,
е знак, че несъмнено ти си тук.
Когато по небцето ми стече се
на шоколадовите ноти сладостта
и от сърцето ми избликнат песни,
добра поличба е - посрещам любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Донова Все права защищены
