Вижте го само
бедния човек.
Изгубил нужни килограми,
докато търси любовен лек.
Загубил ума и дума,
с празен поглед в далечината -
крачи той по прашни друми
и търси безмълвно съдбата.
Навярно е полудял,
че през лятото горещо -
ходи с балтон и шал
и не му пречи нищо.
Но за всичко е виновна тя,
с неземната си красота.
Жената с огнени очи -
боготвори я той в своите мечти.
Недостижима като небето -
за него е тя.
И все пак таи думи в сърцето,
че един ден ще й признае любовта.
Забравил спомени стари,
майка, баща и другари -
като бездомник улиците обикаля
и балтона от гърба си не сваля.
Заради любовта
тъй странно се държи.
От ума му не излиза тя -
жената с огнени очи.
Не го хваща сън,
дори когато е тъмно навън.
Винаги е буден и
сякаш да я чака е принуден.
Несвързани неща
си мърмори под носа.
Да се отрови дори е готов -
за нейната любов.
© Катя Бобойчева Все права защищены