16 oct 2010, 16:50

Полудял е

  Poesía » Otra
847 0 1

Вижте го само

бедния човек.

Изгубил нужни килограми,

докато търси любовен лек.

Загубил ума и дума,

с празен поглед в далечината -

крачи той по прашни друми

и търси безмълвно съдбата.

Навярно е полудял,

че през лятото горещо -

ходи с балтон и шал

и не му пречи нищо.

Но за всичко е виновна тя,

с неземната си красота.

Жената с огнени очи -

боготвори я той в своите мечти.

Недостижима като небето -

за него е тя.

И все пак таи думи в сърцето,

че един ден ще й признае любовта.

Забравил спомени стари,

майка, баща и другари -

като бездомник улиците обикаля

и балтона от гърба си не сваля.

Заради любовта

тъй странно се държи.

От ума му не излиза тя -

жената с огнени очи.

Не го хваща сън, 

дори когато е тъмно навън.

Винаги е буден и

сякаш да я чака е принуден.

Несвързани неща

си мърмори под носа.

Да се отрови дори е готов -

за нейната любов.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Бобойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...