16 oct 2010, 16:50

Полудял е 

  Poesía » Otra
560 0 1

Вижте го само

бедния човек.

Изгубил нужни килограми,

докато търси любовен лек.

Загубил ума и дума,

с празен поглед в далечината -

крачи той по прашни друми

и търси безмълвно съдбата.

Навярно е полудял,

че през лятото горещо -

ходи с балтон и шал

и не му пречи нищо.

Но за всичко е виновна тя,

с неземната си красота.

Жената с огнени очи -

боготвори я той в своите мечти.

Недостижима като небето -

за него е тя.

И все пак таи думи в сърцето,

че един ден ще й признае любовта.

Забравил спомени стари,

майка, баща и другари -

като бездомник улиците обикаля

и балтона от гърба си не сваля.

Заради любовта

тъй странно се държи.

От ума му не излиза тя -

жената с огнени очи.

Не го хваща сън, 

дори когато е тъмно навън.

Винаги е буден и

сякаш да я чака е принуден.

Несвързани неща

си мърмори под носа.

Да се отрови дори е готов -

за нейната любов.



© Катя Бобойчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??