24 июн. 2009 г., 22:04

Полужива

1.3K 0 4

Полужива съм… със тебе

И ад си, и си рай...

Ту си студен… ту си като огън изгарящ…

И си болка… и си страст…

И си всичко, и си нищо...

Ту ме караш да летя… ту ме удряш във земята.

Жесток си…

Не виждаш ли какво ми причиняваш?

Но мълча си…

Защото какво ми е нужно на мен - две твои думи и съм в Рая…

A с мълчанието си само ме подритваш пак към Ада…

Но свикнах вече… познават ме и в черно, и във бяло…

Все една съм... - твоя.

Все същата… - обичаща.

Все теб… - завинаги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно е....и това чувство ми е познато до болка....с времето отминава и ще настъпят по-хубави времена!Бори се! Целувам те
  • И израза на "нелюбов" изразява любовта...но това е само за проницателните! Харесва ми!
  • Благодаря много
  • Прекрасно е!До болка познато чувство!Времето единствено помага...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...