20 мар. 2007 г., 11:35

полунощници 

  Поэзия
771 0 0



                  полунощници

След малко, съвсем малко,

само моя ще си.

След малко аз ще съм тук.

Съвсем след малко, когато

нощта, застигната от див вятър,

очаква петъчната вечер да мине

към събота, с теб на коленете ми...

 

Малко момиче със испански очи.

Когато те видях за пръв път

в детската количка,

блъскаха те, минавайки...

колко брутални могат да бъдат,

а ти им прощаваше.

О, моя малка, колко си пораснала!

 

Намалява пулсът на сърцето –

бавна, бавна любов.

Денят извиква сянката си.

Полунощ се извалява... със сълзи.

Един усмихнат изгрев,

напъпил в очите ми,

вдига се и те буди...

 

Цветето в косите ти

аленее, сипват се изумруди,
малко момиче с тъжни
андалуски, испански очи,

като звезди луди...
Нямаш страх от полунощници,

ти отдавна си като тях...

 


по White Snake
 01- 20.03.2007год.

© Делфи Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??