Mar 20, 2007, 11:35 AM

полунощници

  Poetry
1.1K 0 0



                  полунощници

След малко, съвсем малко,

само моя ще си.

След малко аз ще съм тук.

Съвсем след малко, когато

нощта, застигната от див вятър,

очаква петъчната вечер да мине

към събота, с теб на коленете ми...

 

Малко момиче със испански очи.

Когато те видях за пръв път

в детската количка,

блъскаха те, минавайки...

колко брутални могат да бъдат,

а ти им прощаваше.

О, моя малка, колко си пораснала!

 

Намалява пулсът на сърцето –

бавна, бавна любов.

Денят извиква сянката си.

Полунощ се извалява... със сълзи.

Един усмихнат изгрев,

напъпил в очите ми,

вдига се и те буди...

 

Цветето в косите ти

аленее, сипват се изумруди,
малко момиче с тъжни
андалуски, испански очи,

като звезди луди...
Нямаш страх от полунощници,

ти отдавна си като тях...

 


по White Snake
 01- 20.03.2007год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Делфи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...