Полъх в душата

21 мая 2014 г., 15:42

Поэзия » Белые стихи

603 0 3

Полъх в душата

Оставям те, скъпа Българийо!

Потеглям аз на дълъг път към далечен земен кът.

Напускам те, родино моя, но знай!

Където и да ида, не ще забравя твоя вечен Рай!

Природата се къпе в липа, а душата ми се скита из реалността.

Часът настана, картина морализирана живна закована.

Картина, плаваща из световете на океана.

Пътят ме зове, екнат влакове, мълчание сляпо реве.

Вътрешен глас ме не спира, мисълта ми страха абстрахира.

У роднини болка скръбна, чака ме работа усърдна.

Часовникът смирено тиктака, на пристанище кораб мен чака.

Прагът аз наранена прекрачвам, ключовете на стената за последен път закачвам.

Сълзи в очите блестят, мислите у майка и татко лютят.

Спомен вековен, вихър съдбовен, свят грижовен.

Вълнение сърдечно пълзи из вените ми вечно.

Лястовица млада отлита към жадувана горица и друга гълъбица.

Надеждата крилата е, жаждата за качествен живот шепне в тишината.

Сбогом, мило отечество, отечество свято и родно!

Afayaa (Деница Кръстева)

2014-05-24T00:32:08+03:00

Но ако е с наранени крила връща ли се?
selene727 (Северина Даниелова)

2014-05-22T21:54:11+03:00

...защо така със Сбогом... лястовиците се връщат през пролетта (:
yogimax (Василена Т)

2014-05-22T17:10:29+03:00

Вълнуващо откровение в
съдбовен момент! Поздрави!