31 мая 2007 г., 07:41

Поменание

742 0 7

   На дядо ми Павли
Как да се преструвам,
че от чакането на смъртта не се страхувам?
Как да преживявам,
загубите, които тя причинява?
Как да не страдам,
когато близък ми отнеме?
Как да се самоуспокоявам:
- Стига сълзи, той стар беше...
Стар или млад, знам,
тя не пита кога от света да го отнеме.
Как да се примирявам със болката в сърцето?
Рана зейва, не заздравява никак лесно...
Даже непокътната моята стои -
сякаш беше вчера...
Как да спра за него аз да мисля,
макар че отминаха вече почти седем години?
Той като баща ме обичаше,
нищо, че аз "Дядо" го наричах...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...