Поменание
737
0
7
На дядо ми Павли
Как да се преструвам,
че от чакането на смъртта не се страхувам?
Как да преживявам,
загубите, които тя причинява?
Как да не страдам,
когато близък ми отнеме?
Как да се самоуспокоявам:
- Стига сълзи, той стар беше...
Стар или млад, знам,
тя не пита кога от света да го отнеме.
Как да се примирявам със болката в сърцето?
Рана зейва, не заздравява никак лесно...
Даже непокътната моята стои -
сякаш беше вчера...
Как да спра за него аз да мисля,
макар че отминаха вече почти седем години?
Той като баща ме обичаше,
нищо, че аз "Дядо" го наричах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
Недей....
