22 авг. 2025 г., 10:41  

Помнѝ всичко

208 1 0

Помнѝ всичко

 

Паметта е дом и

Склад, с думи и

Картини много -

Видяни, преживяни,

Помислени неща.

С предмети те са

Свързани, с човеци, с

Животни и растения,

С други същества.

 

"Помни всичко",

Индианец мъдър,

Достолепен,

Прозорлив в 

Филм прекрасен

(Тейлър Джон)

Съвет бе дал

Такъв.

 

Лесничеят пък

Сега на това се

Спира кратко.

 

Погледът ни гледа,

Вижда, гледа той,

Събира кат пчела

От слънцето послания.

Той ще ни помогне

Да свързваме в

Едно, с идея някаква

На дните наши

Разните предмети.

 

Всяка дума, всяка

Мисъл

Вход и изход са - в

Нещо важно или

Не - в нашия живот.

 

Свързвай и на-вързвай

Ти, когато ходиш

Из

Дома, градината,

В природата околна,

Предмети, мисли и

Идеи. 

Те, в момент

Нужен - тежък или

Лек - светлина ще

Ти дадат за нещо

Друго ново, и за

Забравеното старо.

 

Решения ти ще

Вземаш, знаейки

Това в ума свой

Правилни и

Мъдри - точни.

Ще извършваш 

С воля устремена

Действия, дела -

Безусловно нужни.

 

Ще получиш ти

По този начин,

Увереност

Прекрасна че:

Не сам си в този

Свят, не сам си

В свойте чувства,

Мисли - в своята

Душа.

И духът пространство

Ще получи за

Своите стремления.

 

Да се помни просто

С напрягане на паметта

Тук не се предлага.

А да се вижда може,

И нужно е дори

До сегашния "предмет"

Предмет друг и 

После още трети.

 

Ще да има човекът,

Този пътник в

Живота странен,

Сухи и избрани

"Камъни", с които

Да строи, гради.

Пътеки - за уверено

Движение по тях.

 

Ще направи тоз

Човек тогава

Света скромен свой

Дом на своята душа.

 

***

 

Слава на Велес

 

Ура

 

Лесничея

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леснич Велесов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...