Помниш ли?

Онази нощ студена, помниш ли?
Онези два часа, кажи ми, забрави ли?
Небето помниш ли го, черното,
изцяло в звезди обсипаното?
Като шега ти звучи нали?
През зимата звезди - надали...
Но замисли се - ще разбереш,
кое бе в звезден прах ще разпознаеш...
Помниш ли замръзналата алея,
идеше ми от щастие да запея... 
Студа аз не го усещах,
цяла вечност с теб исках.
За вулкана в мен ти не знаеш.
И знам аз... Никога няма да узнаеш...
Ти го събуди, ти го запали!
А за момента - позна ли?
В мига, когато ги докоснах, 
тогава аз за него разбрах...
Бяха топли, бяха красиви,
забравих вече за дните ми сиви...
А усмивката по тях... Пейзаж...
Но жалко... Вече ще са мираж...
Благодаря ти за спомена велик!
Никога! Никога няма да забравя твоя лик.
За двата часа толкова студени...
Устни от гореща страст запленени...
А дали ще те видя пак? Нека не - за жалост...
Ти си ми мечта - далеч от всяка реалност.