5 сент. 2007 г., 14:16

Помниш ли...?

639 0 2
 Здравей, мили, как си,
 помниш ли ме ти, кажи?

 Помниш ли как бяхме заедно
 и в най-трудни за нас мигове?
 Помниш ли как слънцето радостно
 пишеше за нас стихове?

 Помниш ли цветята ухаещи
 как показваха ни любовта
 и как звездите омайващи
 грееха в мойта душа?

 Помниш ли детските очички
 колко засмяни изглеждаха
 и как с протегнати ръчички,
 децата към нас поглеждаха?

 Помниш ли, кажи, небето,
 с всичките си облачета бели,
 как лудееше в сърцето
 с мечтите ни наивно смели?

 Помниш ли как с тебе искахме
 първи да бъдем във всичко?
 Как се нежно притискахме,
 да бъдем всичко или нищо?

 Помниш ли, кажи, луната
 как пътя ни огряваше?
 Помниш ли, кажи, зората
 как прелестно изгряваше?

 Помниш ли, кажи, морето
 с тъмносините вълни?
 Стояхме на брега, където
 срещнаха се нашите очи.

 Помниш ли, с протегната ръка
 как дойде до мен и каза
 най-хубавото име на света,
 как любовта ми ти показа,

 как нежни бяха твоите целувки,
 сладки като твоите очи,
 красиви бяха моите милувки,
 как всичко от любов мълчи?

 Аз бях жената в твоите ръце,
 помниш ли, кажи, това,
 как лудо биеше моето сърце
 при всеки звук на твоите слова?

 И помниш ли как ме обичаше,
 все тъй силна, красива и добра?
 И как от себе си не се отричахме,
 пазехме в душите любовта?

 Това е, мили, помни ме!
 Липсваш ми,
   завинаги - обичам те!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за съвета, Маги, опитвам се...но е трудно ( няма нищо лесно ). Важното е, че се опитвам Още веднъж благодаря
  • Мила , Нинче, красиво пишеш, но по добре се приемат стиховете с по малко думи повече неща да казваш. Опитай и махни повторенията и излишните думи и сама ще видиш колко хубаво ще стане, с обич.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...