5 сент. 2007 г., 14:16

Помниш ли...?

641 0 2
 Здравей, мили, как си,
 помниш ли ме ти, кажи?

 Помниш ли как бяхме заедно
 и в най-трудни за нас мигове?
 Помниш ли как слънцето радостно
 пишеше за нас стихове?

 Помниш ли цветята ухаещи
 как показваха ни любовта
 и как звездите омайващи
 грееха в мойта душа?

 Помниш ли детските очички
 колко засмяни изглеждаха
 и как с протегнати ръчички,
 децата към нас поглеждаха?

 Помниш ли, кажи, небето,
 с всичките си облачета бели,
 как лудееше в сърцето
 с мечтите ни наивно смели?

 Помниш ли как с тебе искахме
 първи да бъдем във всичко?
 Как се нежно притискахме,
 да бъдем всичко или нищо?

 Помниш ли, кажи, луната
 как пътя ни огряваше?
 Помниш ли, кажи, зората
 как прелестно изгряваше?

 Помниш ли, кажи, морето
 с тъмносините вълни?
 Стояхме на брега, където
 срещнаха се нашите очи.

 Помниш ли, с протегната ръка
 как дойде до мен и каза
 най-хубавото име на света,
 как любовта ми ти показа,

 как нежни бяха твоите целувки,
 сладки като твоите очи,
 красиви бяха моите милувки,
 как всичко от любов мълчи?

 Аз бях жената в твоите ръце,
 помниш ли, кажи, това,
 как лудо биеше моето сърце
 при всеки звук на твоите слова?

 И помниш ли как ме обичаше,
 все тъй силна, красива и добра?
 И как от себе си не се отричахме,
 пазехме в душите любовта?

 Това е, мили, помни ме!
 Липсваш ми,
   завинаги - обичам те!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за съвета, Маги, опитвам се...но е трудно ( няма нищо лесно ). Важното е, че се опитвам Още веднъж благодаря
  • Мила , Нинче, красиво пишеш, но по добре се приемат стиховете с по малко думи повече неща да казваш. Опитай и махни повторенията и излишните думи и сама ще видиш колко хубаво ще стане, с обич.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...