Как зовеш се, мила моя,
Име имаш ли дори?
Познавам те, сякаш от вечност,
а не съм те срещал май преди...
Но в погледа ти има нещо, има спомени за нас...
Дали помниш ме и ти, както спомних си те аз?
Отдавна беше, даже преди векове...
но устните ти вкусни помня, помня нежните ръце...
Помня как обичаше ме страстно,
дереше, хапеше дори!
А сега ме гледаш сякаш чужд съм, май днес друг е в твоите очи...