23 нояб. 2016 г., 18:36

Помня

422 0 0

Как зовеш се, мила моя,
Име имаш ли дори?

 

Познавам те, сякаш от вечност,
а не съм те срещал май преди...

 

Но в погледа ти има нещо, има спомени за нас...

 

Дали помниш ме и ти, както спомних си те аз?

 

Отдавна беше, даже преди векове...

но устните ти вкусни помня, помня нежните ръце...

 

Помня как обичаше ме страстно,
дереше, хапеше дори!

 

А сега ме гледаш сякаш чужд съм, май днес друг е в твоите очи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...