23.11.2016 г., 18:36

Помня

421 0 0

Как зовеш се, мила моя,
Име имаш ли дори?

 

Познавам те, сякаш от вечност,
а не съм те срещал май преди...

 

Но в погледа ти има нещо, има спомени за нас...

 

Дали помниш ме и ти, както спомних си те аз?

 

Отдавна беше, даже преди векове...

но устните ти вкусни помня, помня нежните ръце...

 

Помня как обичаше ме страстно,
дереше, хапеше дори!

 

А сега ме гледаш сякаш чужд съм, май днес друг е в твоите очи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...