10 окт. 2021 г., 10:01

Помня

684 2 4

на чичо

 

Помня Спешното и дъжд.

Помня притеснени хора.

Помня разтревожен мъж

и линейките на двора

 

Помня мириса на смърт,

смесен с този на белина.

Помня дълъг кален път,

теб - стопен наполовина...

 

Помня звуци, миризми,

помня някакви картини.

Помня шок и как боли-

казват ми, че си починал...

 

Помня офис, каталог

с некролог, ковчег и сладки.

Помня как копаят гроб,

помня рамото на брат ми...


Помня цялата рода

и прегръдката на мама.

И цветя, цветя, цветя...

Теб те няма, няма, няма...

 

Помня в зло и във добро

винаги си бил насреща,

Наближава Рождество,

как без теб да го посрещна?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива ВалМан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...