10.10.2021 г., 10:01

Помня

692 2 4

на чичо

 

Помня Спешното и дъжд.

Помня притеснени хора.

Помня разтревожен мъж

и линейките на двора

 

Помня мириса на смърт,

смесен с този на белина.

Помня дълъг кален път,

теб - стопен наполовина...

 

Помня звуци, миризми,

помня някакви картини.

Помня шок и как боли-

казват ми, че си починал...

 

Помня офис, каталог

с некролог, ковчег и сладки.

Помня как копаят гроб,

помня рамото на брат ми...


Помня цялата рода

и прегръдката на мама.

И цветя, цветя, цветя...

Теб те няма, няма, няма...

 

Помня в зло и във добро

винаги си бил насреща,

Наближава Рождество,

как без теб да го посрещна?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....