ПОМНЯ ЕДНО
Помня едно:
красиви звезди и полъх лек,
наши мечти и огън, и лед,
сами бяхме в мислите ни,
сами бяхме на полето,
невиждани бяха и ласките ни,
нечуван беше зовът ни.
Страхът прерасна в огън красив,
на тебе цялата се посветих
и сякаш света беше само наш,
и всичко стенеше във транс.
Земята и небето се бяха разменили,
огнъове и бури бяха се скрили,
навсякаде цареше нашата любов,
ангел и дявол бяха едно.
Без страх от изгрева нов,
без клетви и мисли за бъдещето,
всеки от нас беше готов
да зарови мигът във миналото,
но нямаше нищо равно на нас,
по жажда, по огън, по нежност
... и старст.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пандора Все права защищены
