29.04.2006 г., 13:28 ч.

ПОМНЯ ЕДНО 

  Поезия
1046 0 3

Помня едно:

красиви звезди и полъх лек,

наши мечти и огън, и лед,

сами бяхме в мислите ни,

сами бяхме на полето,

невиждани бяха и ласките ни,

нечуван беше зовът ни.

Страхът прерасна в огън красив,

на тебе цялата се посветих

и сякаш света беше само наш,

и всичко стенеше във транс.

Земята и небето се бяха разменили,

огнъове и бури бяха се скрили,

навсякаде цареше нашата любов,

ангел и дявол бяха едно.

Без страх от изгрева нов,

без клетви и мисли за бъдещето,

всеки от нас беше готов

да зарови мигът във миналото,

но нямаше нищо равно на нас,

по жажда, по огън, по нежност

                                 ... и старст.

© Пандора Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??