21 окт. 2008 г., 09:59

Помъдряване

1K 0 11

П О М Ъ Д Р Я В А Н Е

 

Опитах да претуря планината,

но малко бях и подценил ината...

При първи напън нищо не се случи,

но жив човек - дорде е жив се учи!

 

На втори опит почнах отдалеко,

за да ми бъде сладичко и леко:

след много нежен екшън и заварка,

успях да попретуря... планинарка.

 

Послепис за всички, които искат

 да станат планинарки:

НЕ ОТЛАГАЙТЕ днешната работа

за утре!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина е изкуство и признак на богат вътрешен ресурс когато помъдряваш и свежо се усмихваш на всички около теб!Светла душевност в красиви стихове!
  • Весел стих! Замислих се...
  • Обух маратонките и съм на първа линия.
    Поздравчета,усмихна ме още повече!
  • Откога ходя аз в планината... и тая надежди... и пак нищо не ми се случи
    Явно не съм уцелила маршрута...
    Разсмя ме, Бате... майтап, майтап... ама стават и такива работи, знам аз...
    Поздрав!!!
  • хах,страхотно е!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...