12 дек. 2006 г., 15:28

Понасям се... 

  Поэзия
759 0 17

Понасям се в простора необятен,

от любовта си окрилен,

обличам слънцето във злато,

покривам с радост този ден.

 

Раздавам щастие и пръскам нежност,

лекувам мъка, самота,

аз миг съм, ала част от вечност

и искам вас да посветя.

 

В сърцата обич ви дарявам,

в душите, моята душа,

със вашите очи изгрявам

и се понасям над света.

 

Елате с мен във синевата,

где волни можем да летим,

че  там се чувства свободата,

да дишаме и да творим.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??