Понасям се...
Понасям се в простора необятен,
от любовта си окрилен,
обличам слънцето във злато,
покривам с радост този ден.
Раздавам щастие и пръскам нежност,
лекувам мъка, самота,
аз миг съм, ала част от вечност
и искам вас да посветя.
В сърцата обич ви дарявам,
в душите, моята душа,
със вашите очи изгрявам
и се понасям над света.
Елате с мен във синевата,
где волни можем да летим,
че там се чувства свободата,
да дишаме и да творим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
